Намирането на баланс между работа и личен живот е изключително трудна задача, но не и невъзможна.

Тук ви предлагаме няколко стъпки, които може да направите сами, за да постигнете така жадувания баланс. 

1. Намерете смисъла

Запитайте се “Какъв е смисълът?” и се опитайте да намерите отговора.

Задайте си следните въпроси:

• Какъв е смисълът? За какво работя толкова много? Каква е моята цел?
• Как ще разбера, че съм я постигнал? Какво да очаквам като я постигна?
• Как ще изглежда моят успех? Ще има ли диаманти и яхти, или спомени и усмивки, или красива къща, планини, романтични вечери? Кой ще е до мен?

За да изградите добър баланс между работата и семейството трябва задължително да имате ясен отговор на тези въпроси. Да знаете защо работите толкова много.

Това са може би най-важните, смислени, дълбоки и трудни въпроси, на които трябва да си отговорите сами. Тук няма готова формула.

2. Личните ви взаимоотношенията са част от мечтания баланс

Хората, които са във вашия живот играят огромна роля за изграждането на баланс между кариерата и личния живот. Убедете се, че те знаят към какво се стремите, каква е вашата визия за живота и бизнеса. Те трябва да ви подкрепят, но и да ви сритат отзад, когато започнете да изпускате прекалено много семейни празници.

Eто някои насоки, на които трябва да обърнете внимание

• Огледайте се и вижте кои са най-важните хора за вас.
• Разкажете им за вашите цели, мечти, ценности и ги помолете да ви помогнат при изграждането на баланса професионален-личен живот.
• Когато тези хора говорят, вие слушайте. Когато искат да сте с тях, бъдете с тях.

3. Изградете ясни граници и очаквания

Едно от най-големите предизвикателства при изграждането на баланса е да се научите кога да спрете да работите.

След работно време аз продължавах работата вкъщи. Има всъщност толкова много за вършене – както знаете една задача води до друга и друга, и друга – като змия захапала опашката си – няма край. Докато един ден не осъзнах, че детето ми е ходило цяла седмица без домашно, използвайки липсата ми, а аз, вместо да съм до него и да му помагам, съм работила. Тогава си казах, че въпреки работата, трябва да съм до най-близките ми хора. Сега вече работя след като заспят децата. Дотогава съм с тях.

В края на деня, вместо да сме при семейството си, ние продължаваме да работим казвайки “още съвсем малко и приключвам” и така още 2-3 часа, превръщайки се в изгладнели, нервни и ужасни хора, с които не може да се комуникира.

Задължително е да се изградят емоционални и физически граници за самите нас.

Запознайте вашите хора в тези граници, за да знаят кога и какво могат да очакват. Например, когато вратата на офиса вкъщи е затворена, нека се знае, че сте зает и не трябва да бъдете обезпокояван.

Ето някои насоки за изграждане на границите:

• Помислете за това колко часа на ден ще работите, колко изключения за месеца може да си позволите.
• Помислете за работното място – къде е “на работа съм” за вас, докъде и кога може да допуснете останалите в това “на работа съм”.
• Кои правила може да нарушавате в името на личния ви живот?
• Ако има хора, които ги засягат по някакъв начин тези ваши граници, говорете с тях, поискайте им мнението. Може те да дадат по-работещи идеи.

Създаването на граници и правила, моментите, в които могат да бъдат нарушавани, всичко това ще доведе до яснота и ред в деня ви.

4. Създавайте ясни и реалистични дневни и седмични програми

Още от сутринта може да сте почнали  и с работата, и с мейлите, и с творчеството, и с писането, и с телефонните разговори, и с пилеенето на времето и още цял куп други неща. В края на деня, обаче, когато гледате задрасканите задачи в плана си, вие не се радвате, а се чувствате тъп, мрачен и отчужден. И вие знаете защо.

Служебните задължения все повече се увеличават.

Продуктивни сте да, но не сте намерили смисъла, не сте намерили вашето “защото”. Продуктивността ви не води до никъде, освен до още повече продуктивност.

Във всекидневните битки за постигане на целта трябва да има ясни очаквания.

Както в спорта, всеки спортист иска да постигне максимума, но повечето знаят, че това не става веднага. Трябва да се поставят ясни и реалистични цели. Така е и в работа, реалистичните цели са изключително важни.

Намерение, очакване, време, внимание, енергия, общност – всички те са тясно свързани с постигането на баланс.

Трябва да имаме ясни и реалистични очаквания към самите нас.

Постигането на баланс в работата и личния живот е тясно свързано със способността ни да организираме огромния дневен график в ограниченото ни време.

ДНЕВНИЯТ ГРАФИК СЪС ЗАДАЧИ Е БЕЗГРАНИЧЕН. ВРЕМЕТО Е ОГРАНИЧЕНО. ИМАЙТЕ РЕАЛИСТИЧНИ ОЧАКВАНИЯ ЗА ВАШИЯ ДЕН .

5. Създайте си седмични и месечни разбори на работата

В понеделник си създавайте график със задачите за седмицата, а в петък проверявайте как сте се справили. Тези графици измерват реалистичността на зададените задачи – това, което искате да свършите срещу това, което реално сте свършили.

Всъщност, такъв план е най-добрият учител, който ще ви покаже доколко са реалистични очакванията ви от самите вас.

Реалистичните очаквания ни позволяват да разбираме кога е ОК да спрем да работим и да започнем да живеем – така изграждаме баланса между работата и личния живот.

Когато в понеделник зададете задачите си за седмицата, а в петък проверите изпълнението им, с всяка следваща седмица ще започнете да задавате все по-реалистични очаквания към самите вас.

Реалистичните очаквания са най-невероятният подарък, който можете да си подарите. Когато се научите да ги правите, ще усетите щастието да спрете да работите например в 3 следобед, защото работата за деня е свършена.

Дали някога сте се награждавали с безцелна разходка за добре свършена работа?

6. Пътувайте!

Работата ни вкарва в рутина. В едно скучно ежедневие, което ни всмуква все по- дълбоко и ставаме толкова привикнали към тази рутина, че промяната е трудна.

Пътешествията ни вадят от тази спирала. Те ни карат да се огледаме около нас.

Карат ни да погледнем с други очи на живота си, да видим кое и доколко важно е за нас (помните ли правило 1 – да намерим смисъла).

Истината е, че когато излезем физически и емоционално от работата ставаме по-добри в работата си.

• може да вземете един почивен ден и да си направите излет около града
• може да отидете някъде за уикенда
• може да вземете 10 дни почивка (любимото ми) и да заминете за някое страхотно място, за което винаги сте мечтали.

Пътуванията ни изваждат от рутината и ни позволяват да се огледаме, да намерим “смисъла”.

7. Спортувайте

Това не е поредната тактика на някой модерен гуру. Това е истината.

Спортът подобрява креативността. Ние сме това, което е нашето тяло.

• Тренирайте в график
• Тренирайте това, което ви харесва – тичане, плуване, тенис , бокс, йога. Пет или петдесет минути- няма никакво значение. Важното е излизането от рутината и цялостното раздвижване. Продуктивността ви ще се увеличи – гарантирам.
• Задавайте си реалистичен график за тренировките. Не се принуждавайте да нарушавате обещанията, дадени на себе си.

8. Задайте си допълнителни ограничения от работата

• Както казахме в предната точка – спортувай – спортът ни кара да спрем да работим и да инвестираме време в тялото си.
• Аналогов ден – един цял ден офлайн – без телефон, компютър, фейсбук.
• Кратки работни дни – спири да работиш в 4 часа за цяла седмица.
• Един обяд отиди на кино.
• Направи петъците почивни дни за цял месец. Кой знае какво ще се случи.
• Запиши се на някакъв онлайн курс.

Тези „ограничения“ ще те накарат да бъдеш по-внимателен към времето, с което разполагаш. Още по-важното е,че те ще те накарат да разбереш колко глупости имаш в главата си относно работата си, относно това колко много работа си мислиш, че имаш когато просто се криеш от живота зад компютъра.

Бъртранд Ръсел е казал, че един от симптомите на достигането на ужасен нервен срив е убеждението на човека, че работата му е ужасно важна.

9. Не се ограничавайте в живота

Много хора се ограничават до това, което си мислят, че могат да направят. Можеш да стигнеш толкова далеч, колкото твоят ум ти позволи. В каквото вярваш това ще постигнеш. Това се отнася и до постигането на баланс между работата и живота. Той е реален и постижим. От теб зависи дали ще го изградиш или ще се скриеш.

[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]