Седемте рилски езера са магическо място на което се връщаме отново и отново всяка година, за да се заредим и преоткрием невероятната красота на Рила планина. Както всяко нещо, древно и мистично, така и езерата имат своята легенда и пазят своята тайна.
Легенда за Седемте рилски езера
„Тази история започва преди много години, когато Земята още не била населена от съвременните хора. По това време в планината Рила живеели мъж и жена великани. Те се обичали с цялото си сърце. Обичали и своя дом…Той бил толкова привлекателен, слънчев, топъл и уютен, че нямало как да не очарова всяко живо същество, а на любовта им се радвали всички стихии и целият свят.
Но за нещастие един ден злите сили минали покрай техния дом. Като видели, че съществува такова красиво място, завидели на семейното им щастие, ядосали се, решили да унищожат всичко и да заличат любовта им завинаги. Започнали да изпращат черни облаци и опустошителни ветрове. Страшни земетресения разтресли земята…
Мъжът великан защитавал яростно всяко стръкче тревичка, всяко малко поточе и цвете, бранел своята любима и отбивал атаките на злите сили. Това обаче само увеличило тяхната злоба и жестокост – те били решени да завършат пъкленото си дело докрай.
В една тежка битка младият великан паднал убит. Доволни от постижението си, злите стихии си тръгнали, оставяйки след себе си разчупени скали, опропастени долчини и една съсипана от скръб жена. Мъката на младата вдовица била толкова голяма, че сълзите й бликали безспир и се стичали по хребетите право в долчините. Леели се и се събирали в тях… образували се бистри езера, чистотата на които поразявала всеки…
Преди езерото Бъбрека планинските водачи показват огромна скала, намираща се в посока към езерото Сълзата, на която са „изобразени“ мъж и жена в огромни размери. Според легендата това са фигурите на двамата влюбени, които ще останат да „пазят“ вечно своя красив дом.“
Сега е време за една вълнуваща виртуална разходка до Седемте рилски езера…
Но преди това малко информация:
Седемте рилски езера са с ледников произход. Част са от Стоте национални туристически обекта. Разположени са стъпаловидно – между 2100 и 2500 м надморска височина. Свързани са помежду си с малки поточета.